Сопот е град в Централна България, Пловдивска област. Намира се на пет километра от родното място на Васил Левски в югозападна посока. Едновременно с това той изпълнява функциите на административен център на едноименната община. Населеното място се намира в плодородната Стремска долина на надморска височина от 510 метра в самите поли на Стара планина. Също така се намира на 136 километра от столицата София и на 63 километра северно от втория по големина град в страната. Градът е преди всичко известен с това, че е родното място на най-именитият писател и поет Иван Вазов, с пълно основание определян за патриарха на българската литература. Вазов прекарва в града детските и юношеските си години, което оставя трайна следа в цялото му творчество. Преди цели три хилядолетия започва историята на този град, ето защо тя е богата и продължителна. В чертите на града и в неговия регион има множество открити останки, които ясно свидетелстват за наличието на човешки живот.
Старожелязната епоха е периода, когато за пръв път има живот в днешен Сопот. Възможно е обаче датата да е още по-ранна, като основание за подобно мислене дава каменно – медната култура Дъбене. Тя се намира от града на само седем километра разстояние и е прочута преди всичко със златните си съкровища. Най-малко три на брой са поселищата в района на града по времето, когато съществува царството на одрисите. Откритите в района на градската гара монети на тракийски владетели са повече от категорично доказателство за това. В следващите години животът изобщо не прекъсва, а доказателства за това са отново открити находки и различни предмети от онези епохи. Масивни руини от времето на Римската империя лежат под днешния център. Старославянската дума „сопотъ” е корен за името на града според изявения чешки историк и изследовател Константин Иречек. Това означава „поток” или „воден изкуствен улей”. В действителност всеки може да се убеди с очите си, че от 27-те на брой построени в града чешми непрекъснато текат вади по улиците. Може да се допусне дори,че именно това е град Потука, който е описан в житието на Михаил Воин от Потука през 10-ти век.
Узун Шекир е името, което дават на Сопот османските нашественици, когато влизат в нашите земи. В превод това означава Дълъг град, защото и трите му квартала се разпростират на разстояние от приблизително 10 километра. Поради твърдата съпротива на българското население по време на сблъсъците с османските войски, те разрушават града до основи. Макар обаче и разрушен, градът с местното население не вдъхват доверие на поробителя. Ето защо той построява в Карлово известната Куршум джамия, която и в наши дни продължава да се намира в центъра му. Още с основаването на родното място на Апостола на свободата започват споровете за мерата между него и родния град на Вазов. През 1633 година този спор достига връхната си точка, когато султан Мурад 4-ти издава ферман и изпраща служебни лица от Стара Загора и Цариград. Те трябва да определят границите, като спорът печели Карлово. През 1665 година се основава девическият манастир Въведение Богородично, в което идва Паисий и оставя История Славянобългарска.
